Обществените консултации – печеливш избор за всички

Три години след успешно изпълнен проект, посветен на ефективността на обществените консултации и две години след като реформата в българския нормотворчески процес направи обществените консултации в структуриран вид задължително законово изискване, за да бъде разгледан един нормативен акт, Кандидатът насочва усилията си към установяване на това как и доколко се е променила средата за гражданско участие в управлението и вземането на решения у нас. В края на 2016 г. в България беше въведено изцяло ново законодателство в областта на нормотворчеството ни, свързана с въвеждането на задължителната оценка на въздействието и задължителните структурирани обществени консултации, което е най-голямата промяна в българския нормотворчесски процес от началото на 70-те години на миналия век до днес. Това е основанието тази промяна да бъде определяна като регулаторна реформа защото е свързана с поставянето на решенията по управление и регулиране на нови основи, свързани с включването на законодателството към нов порт на експертиза, чрез оценката на въздействието и отчитането на „пулса на обществото“ чрез механизма на обществените консултации. Добрата практика в Европейския съюз сочи, че при по-радикални промени, като тази, е необходимо да изтекат минимум две години от тяхното влизане в сила, за да може те да проявят в достатъчна степен своите ефекти и да могат да се оценят въздействията им. Именно тук абсолютно своевременно и на място идва настоящият проект, който предлага точно това, да оцени последиците от регулаторната реформа, свързани с въвеждането на задължителните обществени консултации, но и да продължи реформата, като се ангажира с каузата за допълнително усъвършенстване на практиките на тяхното провеждане, с разширяването на инструментариума, използван от администрацията за ангажиране на мнението на гражданите, структурите на гражданите и широката общественост в процесите на формулиране, изпълнение, мониторинг и оценяване на политики и мерки по регулиране.

Коментари